Паяци

Спас Спасов

Запролети се и замириса на Лозенски поляни.

Растяхме на тези поляни край дядо Спасовата мелница, край рекичката Шипа, под стария дъб Кобоолу.

Там, от многото дупчици на поляните, ловяхме тлъсти земни паяци с восъчни топчета на конец. Те не са като ония, които обираме с пухкави метли по стените и таваните, а едри и тлъсти, с изпъкнали коремчета, многокраки и с малки застинали очички, които могат и да те хипнотизират, ако ти се наложи да ги гледаш дълго и отблизо…

Понякога пускахме два от тези паяци на чисто местенце като арена, те дълго се оглеждаха и проучваха, после бавно и тежко тръгваха един срещу друг като турски пехливани, вчепкваха се на кълбо и победителят обикновено откъсваше главата на победения и го изяждаше… Това оставяше горчилка в нашите детски сърца, натъжавахме се, но на другият ден отново заигравахме същата игра…

Гледам и слушам днешните български политици. Много от тях, също като паяците пехливани, са готови и да откъснат главата на опонента си без да съобразяват каква горчилка оставят...

Но иде Великден и цветя и поляни възкръсват за нов живот!

 

Мелници

 

   На 15 ти септември късно след обяд Опелчето летеше за Лозен. 

   Златни яворови гранки ни ръкомахаха от двете страни на пътя, с Дари бързахме да поздравим нашия татко Васко за първата учебна година след пенсионирането му.

   На вратата мама Марчи ни посрещна:

-        Че той от сутринта е на ермомелката! Това дето вие от другия край на селото!

   Продължихме без да слизаме, показа се ермомелката, обвита в облак паспал, неистов вой раздираше въздуха. 

   В облака се видя и образа на татко, усмихнат, брадясал и първичен, със светещи очи, всяко мигване разпиляваше паспала по лицето му… 

   Грабваше като перушинки чувалите с царевично зърно и ги сипваше в ненаситната паст на мелничния механизъм…

-        Татко, какво правиш в тая мелница?! – се провикнах аз - До вчера беше директорът на училището!...

-        Спасе, Даре, от училището по-голяма мелница няма, деца, да го знаете от мен! – едвам чухме гласа на татко Васко и той потъна в неистовия вой на лозенската ермомелка, а ние си тръгнахме без да можем да му поднесем букета цветя, връчихме ги на мама Марчи и хукнахме обратно към Варна, към нашите си училища, към нашите си мелници...

Спас Спасов

15.09.2020г.,

Варна

 

Дистанционно обучение по математика в 3-ти клас.

От екрана - детски кикот!

- Еми, колко е 100 без 60? – се чува гласът на учителката.

- Ега ти! – казва Еми и се скрива под масата.

- Еми, не се крий, виждам те!

- Ега ти! – казва Еми и се скрива зад канапето.

- Еми, да се покаже майка ти!

- Ега ти! – се чува гласът на майката…

На екрана – учителката работи диференцирано - вече с друго дете.

11. 12 . 2020 г ., Варна

Спас Спасов

Анна Къ

 

Пътеки

Днес, докато се разхождах по пътеките на Спортния комплекс следколедно, неочаквано срещнах Иванчо Рубирши, дребен човечец, но със самочувствие на бивш ефрейтор от армията. На разминаване Иванчо се провикна през рамо:

- Броиш ли ги, броиш ли ги, ха така, нали си математик, брой си крачките сега и гледай да не сбъркаш!

Самодоволство заля лицето му и той заръчка с лакът човека, с когото вървеше. Беше много доволен, че е сложил даскала на мястото му.

Откъде Иванчо да знае, че в джоба си имам чисто нов GALAXY, който ми брои крачките, и откъде Иванчо Рубирши да знае, че аз лично никога не съм броил крачки, а съм следвал пътеки…

- Честита Коледа, Иванчо! Бъди здрав! – реших да го поздравя.

- Е, щом казваш, да съм здрав пък! К,во да ми е! – отряза Иванчо Рубирши без да се сети да отвърне на поздрава ми.

Различни хора от различни светове, случайно засекли се на една пътека…

28 .12. 2020 г., Варна

Спас Спасов

И за какво са ти тези гайди?!

Наскоро Ники Докторов, учител по кавал, ме покани на кафе, заговорихме за фолклорните паралелки в училище "А.Страшимиров", очите му заискриха както винаги, когато засягахме тази тема, та се посмяхме на един епизод от създаването им.

- И за какво са ти тези гайди?!

- И гъдулки!

- И тамбури!

- Какво е това?! За какво служат?! – разпитваше ме с остър фалцет тогавашната началничка на образованието В.К., като за втори път разлистваше гневно, до скъсване „Образеца“ ми за новата учебна година.

Образецът – това е разпределението на работата на учителите, което се прави от директора и трябва да бъде подписано от началството.

По него време бях все още ръководител на хора за народно пеене при окръжния пионерски дом, дирижирах и детския ансамбъл на основна сцена на театър „Стоян Бъчваров“, познавах се с цялата фолклорна общност на Варна.

С Ники Докторов и Теди Манева, които преподаваха кавал и гайда в читалище „В. Маяковски“, бяхме близки приятели и отдавна обсъждахме темата за фолклорните паралелки към училището.

Бях разговарял с министерството за необходимостта от профилиране, имах подкрепата и на Община Варна в лицето на Петя Якимова, бях вече се срещнал и с бъдещите учители Мишо Пашов по народно пеене, Жечко Тенев по гъдулка и Юлиян Кръстев по тамбура, подадоха се молби, разпределиха се часове и сега какво?!

Началничката, незапозната въобще с темата фолклор - негодува!

- Моля ти се и кавали! И за какво са ти?! – продължаваше гневно да ме навиква тя!

- Ти искаш да ти обясня за какво служи кавалът ли, госпожо?! - не издържах аз, началничката се изчерви и разговорът приключи!

Образецът не беше подписан, но моя милост на другия ден бях пред съответния заместник министър, а той от своя страна двусрично обясни на варненската началничка, какво да направи...

Седнахме с моите приятели, вече учители на фолклорните паралелки, в сладкарничката до училището да се почерпим за успеха, очите им блестяха, а кварталът букна от детски народни песни, кавали, гъдулки, гайди, тамбури за години напред…

02.12. 2020г., Варна

Спас Спасов

 

Златната ни духова музика

Гледам новините, наградили генерал като народен будител и си мисля за моите приятели Тошко Кънев, учител по музика в училището, на което бях директор и пътен полицай старшина Павел Кръстев.

Оказа се, че за манифестацията на 24 ти май няма с какво да превозим училищната духова музика! А бяхме челно училище в колоната!

Тошко разкарваше тая музика в училищния двор месеци преди празника, кварталът ехтеше от „Върви народе възродени“! Самият той маршируваше пред духовата музика на заден ход, вперил строг и взискателен поглед към музикантите, понякога се усмихваше снизходително под мустак…

Аз също се усмихвах снизходително, но и двамата я обичахме тая детска духова музика, обикнаха я и колегите и съкварталците…

И сега? Няма с какво да я превозим!

- Спокойно, г-н директор! – каза Тошко, дори не го изговори, а само направи жест с ръка.

Улисан от празничното настроение, аз забравих проблема, всички се събрахме пред катедралата, ученици и учители си честитяхме празника, бяхме отрупани с цветя, усмивките не слизаха от лицата ни!

Тогава внезапно току до нас закова синият полицейски москвич на старшина Кръстев, зад него белият москвич на Тошко Кънев и от вратите им се изсипа цялата духова музика! Седемнадесет деца с тръбите заедно! Духовата музика блесна на слънцето като златна, Тошко Кънев ме погледна победоносно, а старшина Кръстев потупа с палката брича си, поклони се и каза само:

- Честит празник на учителите!

После изчезна в навалицата, а ние се понесохме след "Върви народе възродени" на нашата златна детска духова музика!

31.10. 20 г., Варна

Спас Спасов

До Йордан Радичков, Оня свят

Миличък Бате Радичков,

   Тия дни реших да се възползвам от една твоя мисъл, че ако преди да заспим си потананикаме някаква песен, то непременно ще сънуваме, че летим.

   На младини аз често сънувах, че летя. Затичвах се, подскачах и литвах! Най-често излитах от крайната улица на моето родно село и летях над полята му… А после, през деня вършех всичко, летейки…

   Отдавна  не бях сънувал този сън, та затова реших тази вечер, преди заспя, да си потананикам.

   Не знам рецептата ти ли не е вярна, или какво, но при мен летеж не се получи.

   Цяла вечер си тананиках „Велик е нашият войник“ и цяла нощ сънувах някакъв генерал Моисеев. Той хокаше своите войници, които едвам кретаха  през пустинята и размахваше жезъл…

   А може би всичко зависи от песента, която трябва да си  тананикаме преди да заспим?!

Спас Спасов

27.04.2020г.,

Варна