Мамината манджа
Спас Спасов
Все не мога да я докарам. Мамината манджа.
Сещам се за нея, когато ме заболи душата. Когато потъна и сякаш няма изход…Искам
да я сготвя, да хапна и… знам, ще ми мине. Но не мога да я направя като мама
тая проста лучена манджа…
Беше първата ми учителска година в село Лозен.
Часовете свършиха, но аз се прибрах в къщи разтреперан и гневен. Беше дошъл
инспектор от града по донос срещу мен. Повишил
съм тон на Гечо от шести клас, защото не знаел таблицата за умножение! В шести
клас!
- И
правилно! – каза инспекторът.
Доносът
обаче бил подписан с „Ваш партиен другар“
и по тази причина, каза той,
нямало как да не вземе мерки…
И ме наказа! С предупреждение! В края на
краищата, защото исках да си свърша добре работата.
Лозенчани обичаха доносите. Особено от името
на тяхната майка кърмилница! И нашето безпартийно семейство често страдаше от
това…
- Седни,
сине, успокой се! – каза мама. Сега ще ти приготвя манджица да хапнеш, ще ти
мине…
Извади от градината няколко пресни стръкчета
лук, накъса китка магданоз, махна две колела на бумтящата печка и сложи там
дълбокия калайдисан тиган с дълга извита дръжка. От тук насетне, какво слага
мама в тоя тиган не знам, помня само уханието на пресен лук и магданоз, помня
как, надвесена над тигана, мама помахваше с ръка да усети аромата, добавяше по
нещо и повтаряше: „Ех, сине!“...Помня и неповторимия вкус на тази манджа…
Докато
хапвах, мама седна срещу мен. Тя рядко сядаше, обикновено бодрите и стъпки се
чуваха ту в градината, ту в двора при кокошките, ту под сайванта, където
хрупкаха козичките…
- Хм! Не се тревожи, сине майчин! Те са такива! Цял живот и баща ти така преследват! И
няма отърване от тях, да знаеш! Ама ти
не навеждай глава! Ами, ами! Върви по своя си
път… Я си хапни
топла манджица да ти дойде мехлем на душата!...
И от тогава, като вървя по своя си път, все
имам нужда от мамината топла
манджа, и все не мога да я докарам…
