Бай Ангел Американеца
Спас Спасов
/От ловните истории на татко Васко/
В една пълнолунна нощ с Величко Семов обикаляхме частните зеленчукови местенца около Лозен за крадци със заредени чифтета на рамо и червени ленти на ръкавите с надпис ДО - Доброволен Отряд! Това се правеше по решение на ловната дружинка и по причина на това, че селският пъдар наскоро се беше споминал.
Минаваше полунощ, въздухът гъстееше от неистовия вой на щурци и крякане на жаби, ноздрите лепнеха от сладникавия аромат на сминдух и чубрица, ние се движехме унесени край местенцата, когато изведнъж току пред нас се зачу пукот!
Заковахме на място!
Смъкнахме чифтетата от рамо и дигнахме куроците!
Пукота не спираше!
На пети, на пръсти с насочени чифтета - и!
Бай Ангел!
Бай Ангел Американеца!
Приведен над нисичък върбов плет, Бай Ангел вадеше пръти от него, счупваше ги на коляно на две и внимателно ги нареждаше върху разстлано въженце с примка на края.
Тук му е мястото да споменем, че Бай Ангел преди години беше ходил и в Америка с цел забогатяване, но се върна същият сиромах, бабката му почина и той заживя сам в малка кирпичена къщица в долния край на селото…
- Горе ръцете, Американец! – изломоти с дрезгав от притеснение глас Величко Семов.
- Че тооо, момчетааа…аз таковааа - започна Бай Ангел по нашему, като се надяваше междувременно да смъкнем чифтетата, но ние упорито не ги смъквахме.
- Ами тогаз, о-о-о-олрайт и ф-ф-ф-ертик! – завърши той по американски, все пак не напразно носеше името си, спокойно стегна възела на купчината начупени дръвчета, бавно ги метна през рамо и се изгуби в нощта.
Неистовият вой на щурци и жабоци секна изведнъж, ние смъкнахме куроците, поогледахме се безпомощно, метнахме чифтетата през рамо, а от отсрещните стърнища се зачуха пъдпъдъчи припеви, беше август и наближаваше откриването на ловния сезон…
