Училищни директори

В памет на Нейко Нейков, Нейкича

Наскоро ходих при директорка на близко училище да помоля за съдействие пред районния кмет за отстраняване на проблеми по тротоара, който води към училището. По този тротоар ежедневно преминават стотици деца, отивайки за училище, тротоарът е тесен и неравен, децата се спъват...

Директорката, красива блондинка, ме изгледа безизразно над очилата си и едва промълви:

- Господине, какво става извън училището Ми, мен не ме интересува!

Безразличието на тази госпожа за това, което става извън училището „Й“, ме подсети за покойния ми приятел Нейко Нейков, Нейкича, първият директор на ОУ „Антон Страшимиров“.

Беше през зимата на 1976 година. Цяла нощ бушува снежна виелица, на сутринта вятърът се усили, виеше страшно, наоколо не се виждаше нищо освен бушуващ сняг, трупаха се преспи.

В училището беше топло, миришеше на прясна училищна мебел, стаите блестяха от чистота.

Изведнъж някой каза, че бурята събаряла деца, които се опитват да стигнат до училище, че снегът може да ги затрупа!

Никога няма да забравя как Нейкичът, като същински генерал, веднага свика учителите и разпореди:

- Моля всички, облечете се добре и тръгвайте да събирате деца от преспите! Незабавно!

За минути кабинета по биология бе превърнат в импровизирана лечебница, дойде училищната лекарка, включиха се духалки и след десетина минути започнаха да прииждат учителите, те водеха премръзнали, измъкнати от преспите деца, събуваха се чорапки, топлеха се крачета…

…Когато все още си пиехме кафето с Нейкича в кварталното кафене, ни поздрави и седна при нас белокос мъж.

- Здравейте, директори! Едва ли ме помните, аз съм един от тези, дето ни вадихте от преспите. Във втори клас бях…

- А помним, помним, я виж и нашите коси как са побелели, от снежните преспи е! – пошегува се Нейкича, както само той умееше…

Спас Спасов

07.02.2023г.,

Варна

Всички реакции:

37Анна Кънева, Светла Тодорова и 35 други

18

4

Харесване

Коментар

Споделяне

 Хайде, Яно

https://youtu.be/4J8S9dzyFEU?t=91

Слушам босненката Амира Медунянин с невероятно изпълнение на българска народна песен по Ютуб.

От сутринта гласът и се лее в моя хол:

Айде Яно,

кучу да продамо,

кучу да продамо,

само да играмо!

И си спомням за моят чичо Георги, който една сутрин косеше люцерна в градината.

Както беше приведен той, след всеки мах на косата, подскокваше, потропваше няколко пъти и подвикваше сам на себе си:

- Брррухха! Хоппа! Хоп!

Люцерната полягаше под бляскавото острие на косата на наръчи и след всеки наръч чичо Георги подскокваше, потропваше и подвикваше:

- Брррухха! Хоппа! Хоп!

Не знам ароматът на прясно окосената трева ли го зареждаше с тази непреодолима сутрешна емоция, или малкото зелено бърдуче с люта лозенска ракийка ли, което той надигаше отвреме на време, не знам…

Но съм сигурен, че ако тогава го имаше музикалният канал Ютуб, в градината ни, заедно с аромата на прясно окосената люцерна, щеше да се лее и песента на Амира:

Айде Яно,

коня да продамо,

коня да продамо

само да играмо!

Спас Спасов,

05.05.2021г., Варна

Всички реакции:

18Вие, Анна Кънева, Ива Галева и 15 други

3

1

Харесване

Коментар

Споделяне

Преглед на още коментари