Мелници

 

   На 15 ти септември късно след обяд Опелчето летеше за Лозен. 

   Златни яворови гранки ни ръкомахаха от двете страни на пътя, с Дари бързахме да поздравим нашия татко Васко за първата учебна година след пенсионирането му.

   На вратата мама Марчи ни посрещна:

-        Че той от сутринта е на ермомелката! Това дето вие от другия край на селото!

   Продължихме без да слизаме, показа се ермомелката, обвита в облак паспал, неистов вой раздираше въздуха. 

   В облака се видя и образа на татко, усмихнат, брадясал и първичен, със светещи очи, всяко мигване разпиляваше паспала по лицето му… 

   Грабваше като перушинки чувалите с царевично зърно и ги сипваше в ненаситната паст на мелничния механизъм…

-        Татко, какво правиш в тая мелница?! – се провикнах аз - До вчера беше директорът на училището!...

-        Спасе, Даре, от училището по-голяма мелница няма, деца, да го знаете от мен! – едвам чухме гласа на татко Васко и той потъна в неистовия вой на лозенската ермомелка, а ние си тръгнахме без да можем да му поднесем букета цветя, връчихме ги на мама Марчи и хукнахме обратно към Варна, към нашите си училища, към нашите си мелници...

Спас Спасов

15.09.2020г.,

Варна