вторник, 24 май 2022 г.

 Лудо момче

Колкото пъти срещна кварталното лудо момче, то все пее! Пее на висок глас някакви свои песни, с някакви свои мелодии, пее ги с настроение и задоволство и оглася квартала от край до край.
Работи като кучкар, разхожда кучета, кучетата също пеят.
Ей така, проточват вратлета към него, гледат го в очите докато той пее и вият заедно с него…
Хората се спират, заслушват се в неразбираемите песни на лудия младеж и кучетата и отминават с усмивка…
Как ми се иска и на мен да запея ей така, както си вървя, моите си песни, на моя си език, които пея само на себе си…
Но нямам кучета!...
Спас Спасов
25. 05. 2022 г.

 Спомени

Като заприиждали едни спомени – един през друг, един през друг! Никакъв ред и уважение! Окупират всяко кътче на паметта човешка и не можеш ни гък ни мък да кажеш!
Най-нахални са лошите спомени! Даже не изчакват! Тъкмо се появи някой добър, лошият го изтика с лакти и застане пред него с цялата си дързост!
Не може така! Ред трябва да се въведе!
Първо - добрите спомени! Да се подсмихнеш под мустак, да ускориш крачка, пък ако е много добър спомена, може и да подтичаш, да поподскочиш! Да откъснеш жълтурче от парка и да се закичиш на ухо!
Добрият спомен можеш и на мечта да превърнеш. Аз например си мечтая, ако имам още един живот, да го изживея само по добрите си спомени. Ех, какъв живот ще бъде!
Но ето, смръщил вежди, идва лош спомен!
Преди време бях на преглед при лекарка кардиоложка. След обстойно изслушване на всички синкопи на сърцето ми, лекарката кардиоложка ми даде дълги указания, които изслушах разсеяно и казах:
- Е, ще го избутаме някак тоя живот…
- Че ти си го избутал вече – каза кардиоложката и заби нос в рецептурната книжка…
Ето, за това казвам - ред трябва! Първо - добрите спомени! За лошите, ако остане време!


02.05.2022 г., Варна
Спас Спасов

 Спасовото прасе

Моят татко ми е разказвал, че неговият татко му разказвал как веднъж, като начинаещ ловец, ходил на лов за диво прасе на Чакъла.
Чакълът е хълмиста местност обърната на юг, на три километра от Лозен и на два от Копривец, обрасла с ниска мешова дървесина и тетра. През есента тетрата грейва и обагря в червеникав цвят цялата местност, а наоколо се разнася тръпчив и сладникав горски аромат на сухи билки, тетра и меше.
В такава късна есен дядо Спас решил да вземе едно диво прасе от Чакъла, метнал на рамо своята гордост – чисто нова белгийска пушка Пипер Баярд, поръчал на милата си Данка да слага тигана на огъня и се озовал в тази красива, ароматна и девствена земя.
Не щеш ли, насреща му – прасе! Черно! Щом го видяло, прасето хукнало към него! Той още не бил заредил пушката, метнал я през врат и назад, назад се озовал върху най-близкото дръвче! Клонът на който се облегнал обаче се скършил и дядо цопнал току пред зурлата на черното прасе!
- Гъци, гъци, гъци гъци – протегнал трепереща от страх ръка към него дядо, прасето я подушило и загрухтяло дружелюбно: Грух, грух, грух, грух…
Чак тогава дядо съобразил, че това не ще да е диво прасе, огледал се засрамен наоколо, никой не бил видял случката, отщяло му се да ловува и тръгнал обратно.
Той върви към село с преметната през гърди пушка, а след него по петите му, поклащайки глава на ляво и на дясно, дружелюбно грухти прасето.
- Марш од тука! Ебам ти дръската свиня! – се опитал дядо на чист роден език няколко пъти да върне прасето обратно в гората, но напразно.
При вида на ловец и черно прасе, което кротко върви след него, в селото настанала суматоха, но вечерта в кръчмата, с помощта на ловната дружинка, се изяснило, че прасето ще да е на другоселец от Копривец, тъй като наоколо само там се гледа черно прасе.
Мълвата бързо се разнесла, на другия ден другоселецът дошъл за прасето си, подкарал го обратно през село, през Чакъла, през яркочервената ароматната тетра, през ниската мешовина, полека лека, „Грух, грух, грух…“ - чак до Копривец!
А там, в чест на младия ловджия, нарекли тая „черна дръска свиня“ „Спасовото прасе“.
Спас Спасов
13. 03. 2022 г.,
Варна

 Коледа до Булеварда

Цяла нощ чудовището Булевард ви! Гласът му дрезгавееше, когато по него се затътреха тежки автомобили и изтъняваше фалцетно, когато прелитаха полудели мотористи! Чудовището се гърчеше със своите мигащи червени очи от светофар до светофар, а въздухът край него трептеше в зловонна мараня.
Тогава заваля бял пухкав сняг!
Белите снежинки се завъртяха, завъртяха от божиите висини, обгърнаха със своята нежност чудовището, червените му очи се замрежиха, то побеля и затихна…
А от отсрещния прозорец се зачу: "Зън зън зън, зън зън зън, камбанките звънят!"...
Прочее, честита Зима и весела Коледа, мили мои!
Спас Спасов
21. 12. 2021 г., Варна