Спомени
Като заприиждали едни спомени – един през друг, един през друг! Никакъв ред и уважение! Окупират всяко кътче на паметта човешка и не можеш ни гък ни мък да кажеш!
Най-нахални са лошите спомени! Даже не изчакват! Тъкмо се появи някой добър, лошият го изтика с лакти и застане пред него с цялата си дързост!
Не може така! Ред трябва да се въведе!
Първо - добрите спомени! Да се подсмихнеш под мустак, да ускориш крачка, пък ако е много добър спомена, може и да подтичаш, да поподскочиш! Да откъснеш жълтурче от парка и да се закичиш на ухо!
Добрият спомен можеш и на мечта да превърнеш. Аз например си мечтая, ако имам още един живот, да го изживея само по добрите си спомени. Ех, какъв живот ще бъде!
Но ето, смръщил вежди, идва лош спомен!
Преди време бях на преглед при лекарка кардиоложка. След обстойно изслушване на всички синкопи на сърцето ми, лекарката кардиоложка ми даде дълги указания, които изслушах разсеяно и казах:
- Е, ще го избутаме някак тоя живот…
- Че ти си го избутал вече – каза кардиоложката и заби нос в рецептурната книжка…
Ето, за това казвам - ред трябва! Първо - добрите спомени! За лошите, ако остане време!
02.05.2022 г., Варна
Спас Спасов
Няма коментари:
Публикуване на коментар