Златната ни духова музика

Гледам новините, наградили генерал като народен будител и си мисля за моите приятели Тошко Кънев, учител по музика в училището, на което бях директор и пътен полицай старшина Павел Кръстев.

Оказа се, че за манифестацията на 24 ти май няма с какво да превозим училищната духова музика! А бяхме челно училище в колоната!

Тошко разкарваше тая музика в училищния двор месеци преди празника, кварталът ехтеше от „Върви народе възродени“! Самият той маршируваше пред духовата музика на заден ход, вперил строг и взискателен поглед към музикантите, понякога се усмихваше снизходително под мустак…

Аз също се усмихвах снизходително, но и двамата я обичахме тая детска духова музика, обикнаха я и колегите и съкварталците…

И сега? Няма с какво да я превозим!

- Спокойно, г-н директор! – каза Тошко, дори не го изговори, а само направи жест с ръка.

Улисан от празничното настроение, аз забравих проблема, всички се събрахме пред катедралата, ученици и учители си честитяхме празника, бяхме отрупани с цветя, усмивките не слизаха от лицата ни!

Тогава внезапно току до нас закова синият полицейски москвич на старшина Кръстев, зад него белият москвич на Тошко Кънев и от вратите им се изсипа цялата духова музика! Седемнадесет деца с тръбите заедно! Духовата музика блесна на слънцето като златна, Тошко Кънев ме погледна победоносно, а старшина Кръстев потупа с палката брича си, поклони се и каза само:

- Честит празник на учителите!

После изчезна в навалицата, а ние се понесохме след "Върви народе възродени" на нашата златна детска духова музика!

31.10. 20 г., Варна

Спас Спасов