Мъница

Спас Спасов

„Спасе, ще те мъни мъницата, да знаеш!“, ме плашеше татко след всяка беля, която направех и ме поглеждашe хем с укор, хем с любов и надежда. Аз не знаех какво е това „мъница“, само се усмихвах и продължавах с белите.

Като поотраснах разбрах, че мъницата е устройство за получаване на влакно от конопените растения.

Тя се изработва от три дъски дълги по около метър, като двете се поставят под ъгъл върху два кола, а третата се закрепва между тях, така че да се движи с единия си край нагоре-надолу и да се блъска в тях.

По този начин подадените на мъницата конопените растения безмилостно се пречупват на парченца, падат под нея, стават на отпадък, наречен "пъздер" и остава конопеното влакно!

По моето детство в околностите на Лозен се отглеждаше много коноп, мъници имаше във всеки дом, и чрез тях от конопените гръсти се правеше конопено влакно за тъкане на платна и предене на въжета.

Милите мои мама Марчи и нейната майчица баба Велика дълги години дни и нощи наред влачеха на домашния дарак полученото от тяхната мъница конопено влакно, предяха го и го изтегляха на дълги конци и тъчаха от тях на стан конопени платна, бели кенарени кърпи и красиви домашни черги, някои от които и до ден днешен красят моят дом, дъхтят на лозенски поляни и носят спомена за него време…

И прав е бил татко за мъницата!

Всеки минава през своята мъница. Тя безмилостно отделя непотребното, илюзорното и фалшивото, изхвърля го като пъздер под себе си и оставя истинското, здравото конопено влакно, от което човек да изтъче платното на своя живот.

И мен ме мъна мъницата, сума ти мечти и надежди се потрошиха и много илюзии също така станаха на пъздер, та не знам успях ли да изтъка своето платно, да му сложа хубавите цветове и да му се порадвам, или не успях.

 Наклони

Спас Спасов

Има хора дай им наклони да правят.

Такива например са лозенчени.

Аз лично имах приятел от Лозен, който беше такъв майстор на наклоните, че и колата си караше с наклон. Като завива на дясно, целият се накланя на дясно и забива лакът в спътника до него, като завива на ляво, толкова се накланя на ляво, че чак главата му опира в стъклото на шофьорската врата.

Ще кажеш, че кара велосипед.

По мое време другоселците като си заправеха я баня я сайвант викаха лозенчани да им правят наклоните. Не можем ние, казваха те, наклони да правим, лозенчани трябват за тая работа.

В последно време майсторлъкът по наклоните обхвана големи слоеве от населението. Забелязвам, че вече има хора на които даже им е все едно накъде ще направят наклона – на ляво или на дясно.

А някои са усвоили и висш майсторлък по преден наклон…

Всъщност, ако нямате лозенченин подръка, правенето на наклон не е чак толкова сложно, стига да познавате законите, най-вече на механиката и гравитацията и добре да се оглеждате кой стои зад вас, особено що се отнася до предния наклон…

Всички реакции:

11Nikolay Spasov, Анна Кънева и 9 други

 Ай сифон

Спас Спасов

- Ай сифон, бе – каза момчето продавач – консултант като разбра какъв сифон ми трябва и потъна в склада.

След време донесе кашон с части от стари сифони:

- Ай сифон бе, не можах да намеря такъв, сигурно е от твоето време. Ти си избери каквото ти трябва, чарковете са бракувани, няма да плащаш.

- Ай сифон, бе – каза момичето от касата – как така няма да плащаш и ми чукна бонче за 5 лева.

- Ай сифон, бе – си казах аз като от чарковете за 5 лева си сглобих сифон, монтирах го и тръгна като нов.

Че какво му е на моето време си помислих и се мернах за секунда в огледалото:

- Ай сифон, бе!...

Ай сифон - уличен речник - " Не може да бъде!"

 Варненски ветрове

Спас Спасов

Ама, че вятър!

Отбрули шапката ми идиотка, под която скривам безилюзорното си лице и я понесе из квартала.

Много големи илюзии се изгубиха напоследък, затова нахлупвам шапка идиотка, та да не се вижда лицето ми от тези, които все още кътат по някоя илюзия…

Заподтичах след нея, криволичейки и залягайки тук-там, докато най-сетне тя се закеркенечи в накакъв храст, та успях отново да я нахлупя.

И ме напуши на смях заради мен самият и Чурулик Пенчо!

Чурулик Пенчо беше начален учител в училището, в което за пръв път станах варненски учител.

Не знам от къде произлизаше прозвището му, може би заради тънкият му и писклив гласец, но се броеше за важна особа - с бомбе и вратовръзка!

Респектирах се от външния му вид и дори бях се размечтал за такива атрибути до една зимна утрин, когато варненският вятър отбрули и неговото бомбе и го понесе из училищния двор!

Бомбето се търкаля, Чурулик Пенчо - след него! Опитва се да се наведе и да го хване, но беше пълничък и не можеше да го стигне! Накрая се пльосна върху него и го залови, но пък смачка фасона му…

От прозорците на класните стаи децата се превиваха от смях!

Ей така варненските ветрове отнасяха големите илюзии…

Всички ре

 Орехът

Спас Спасов

Остарях и ставам все по-рано.

Моите на стари години ставаха по тъмно, за да нахранят добитъка. Добитъкът сутрин притропва нетърпеливо и ако не го нахраниш навреме, започва да мучи.

Аз нямам животни, които да храня рано сутринта, но още в ранни зори ставам и докато отпивам първото кафенце на терасата, храня надеждите си за днешния ден…

Бризът полюшва клоните на големия орех отсреща, той почти ме докосва с ароматните си листа, излъчва тръпчив аромат на йод и сутрешна хладина и пречиства гърдите ми и мислите ми пречиства също така…

Орехът е силно и дълговечно дърво, затова от край време хората засяват орех в двора си, за да носи той сила, енергия и дълговечност в този дом.

Към края на дните си моят татко създаде много орехови фиданки от ядки, месеци наред обикаляше селските мери с пълна с фиданки раница, засаждаше ги на влажни и подветрени места и се връщаше късно вечер капнал от умора, но щастлив и някак загадъчно усмихнат…

- Каквато ядката, такова и дървото - казваше той и събираше орехите за фиданки от Дядоспасовия орех, останал самотен на мястото на унищожената му от комунистите мелница...

Когато идваше на гости пролетно време, в раницата си татко винаги слагаше по няколко орехови фиданки, засадихме и в дворчето на Доброглед и в съседните дворчета също така дадохме да се засадят.

Кой знае дали и този мой орех, който всяка сутрин ми маха с тръпчивите си ароматни гранки не е от дядоспасовите?

Не помня ние да сме го садили, но и не зная откъде идва това мое необяснимо усещане, че орехът е от нашите?

Може би защото преди много години някой също така добър човек го е засадил тук, за да носи той здраве и дълговечност на хората, от околните жилища.

Бай Ангел Американеца

Спас Спасов

/От ловните истории на татко Васко/

В една пълнолунна нощ с Величко Семов обикаляхме частните зеленчукови местенца около Лозен за крадци със заредени чифтета на рамо и червени ленти на ръкавите с надпис ДО - Доброволен Отряд! Това се правеше по решение на ловната дружинка и по причина на това, че селският пъдар наскоро се беше споминал.

Минаваше полунощ, въздухът гъстееше от неистовия вой на щурци и крякане на жаби, ноздрите лепнеха от сладникавия аромат на сминдух и чубрица, ние се движехме унесени край местенцата, когато изведнъж току пред нас се зачу пукот!

Заковахме на място!

Смъкнахме чифтетата от рамо и дигнахме куроците!

Пукота не спираше!

На пети, на пръсти с насочени чифтета - и!

Бай Ангел!

Бай Ангел Американеца!

Приведен над нисичък върбов плет, Бай Ангел вадеше пръти от него, счупваше ги на коляно на две и внимателно ги нареждаше върху разстлано въженце с примка на края.

Тук му е мястото да споменем, че Бай Ангел преди години беше ходил и в Америка с цел забогатяване, но се върна същият сиромах, бабката му почина и той заживя сам в малка кирпичена къщица в долния край на селото…

- Горе ръцете, Американец! – изломоти с дрезгав от притеснение глас Величко Семов.

- Че тооо, момчетааа…аз таковааа - започна Бай Ангел по нашему, като се надяваше междувременно да смъкнем чифтетата, но ние упорито не ги смъквахме.

- Ами тогаз, о-о-о-олрайт и ф-ф-ф-ертик! – завърши той по американски, все пак не напразно носеше името си, спокойно стегна възела на купчината начупени дръвчета, бавно ги метна през рамо и се изгуби в нощта.

Неистовият вой на щурци и жабоци секна изведнъж, ние смъкнахме куроците, поогледахме се безпомощно, метнахме чифтетата през рамо, а от отсрещните стърнища се зачуха пъдпъдъчи припеви, беше август и наближаваше откриването на ловния сезон…

Всички р

Членове

/реплика/

"И – чиста! – Бог пътеката ми пази!"- Валерката Станков

През скромният си живот никога не станах член. Така ме възпитаха мама, тати и животът.

След „национализацията“, когато селските комунисти разграбиха и унищожиха имуществото на семейството ни - мелница, трактор, вършачка и инвентар, ние бяхме обявени за експлоататори и народни врагове.

Как да станеш член на партията им "майка кърмилница"?!

Във Варна бях единственият директор на училище, който не е член на партията им, навярно са имали политическа необходимост от това...

През 1990 година отдавна вече бях свалил портретите на бай Тошо и политбюрото им, когато падна член 1-ви от Конституцията.

На другия ден ошашавеният районен кмет А.Т. ми звъни:

- Партията сваляме доверие от теб, да знаеш! – ме заплаши той.

Ти да видиш!

През 1999 година, когато запитах Л.Н., тогавашната шефка на РИ по Образованието, като какъв е тоя член, чрез който буквално ни гонят тридесетина директори на варненески училища без оценка на работата ни, тя заяви:

- Членът, г-не, това съм аз! Каквото реша, това става! А ти да беше станал член…

Някои станаха - поредно членство в поредна партия...

Аз отново не пожелах да стана член и чиста Бог пътеката ми опази!

Спас Спасов

16.08.2023г., Варна

Всички реа

На линия