Варненски ветрове
Спас Спасов
Ама, че вятър!
Отбрули шапката ми идиотка, под която скривам безилюзорното си лице и я понесе из квартала.
Много големи илюзии се изгубиха напоследък, затова нахлупвам шапка идиотка, та да не се вижда лицето ми от тези, които все още кътат по някоя илюзия…
Заподтичах след нея, криволичейки и залягайки тук-там, докато най-сетне тя се закеркенечи в накакъв храст, та успях отново да я нахлупя.
И ме напуши на смях заради мен самият и Чурулик Пенчо!
Чурулик Пенчо беше начален учител в училището, в което за пръв път станах варненски учител.
Не знам от къде произлизаше прозвището му, може би заради тънкият му и писклив гласец, но се броеше за важна особа - с бомбе и вратовръзка!
Респектирах се от външния му вид и дори бях се размечтал за такива атрибути до една зимна утрин, когато варненският вятър отбрули и неговото бомбе и го понесе из училищния двор!
Бомбето се търкаля, Чурулик Пенчо - след него! Опитва се да се наведе и да го хване, но беше пълничък и не можеше да го стигне! Накрая се пльосна върху него и го залови, но пък смачка фасона му…
От прозорците на класните стаи децата се превиваха от смях!
Ей така варненските ветрове отнасяха големите илюзии…
Няма коментари:
Публикуване на коментар