Орехът

Спас Спасов

Остарях и ставам все по-рано.

Моите на стари години ставаха по тъмно, за да нахранят добитъка. Добитъкът сутрин притропва нетърпеливо и ако не го нахраниш навреме, започва да мучи.

Аз нямам животни, които да храня рано сутринта, но още в ранни зори ставам и докато отпивам първото кафенце на терасата, храня надеждите си за днешния ден…

Бризът полюшва клоните на големия орех отсреща, той почти ме докосва с ароматните си листа, излъчва тръпчив аромат на йод и сутрешна хладина и пречиства гърдите ми и мислите ми пречиства също така…

Орехът е силно и дълговечно дърво, затова от край време хората засяват орех в двора си, за да носи той сила, енергия и дълговечност в този дом.

Към края на дните си моят татко създаде много орехови фиданки от ядки, месеци наред обикаляше селските мери с пълна с фиданки раница, засаждаше ги на влажни и подветрени места и се връщаше късно вечер капнал от умора, но щастлив и някак загадъчно усмихнат…

- Каквато ядката, такова и дървото - казваше той и събираше орехите за фиданки от Дядоспасовия орех, останал самотен на мястото на унищожената му от комунистите мелница...

Когато идваше на гости пролетно време, в раницата си татко винаги слагаше по няколко орехови фиданки, засадихме и в дворчето на Доброглед и в съседните дворчета също така дадохме да се засадят.

Кой знае дали и този мой орех, който всяка сутрин ми маха с тръпчивите си ароматни гранки не е от дядоспасовите?

Не помня ние да сме го садили, но и не зная откъде идва това мое необяснимо усещане, че орехът е от нашите?

Може би защото преди много години някой също така добър човек го е засадил тук, за да носи той здраве и дълговечност на хората, от околните жилища.