Есенно настроение

- Шибан дъжд! – би казал някой.

От два дни вали безспир, без гръмотевици, без светкавици, земята подгизна, мократа шума заджвака под краката, светът стана приглушен и меланхоличен…

Обикалях из есенния парк, не беше съвсем съмнало, дъждът ситнеше и ритмично бръскаше по гуглата на импрегнираното ми яке, миришеше на влага и мокра земя.

- Няма ли го? – изведнъж навря глава в моята непознат брадат мъж.

- Няма го! - отговорих стреснато и машинално.

- Крака не ми останаха – изръмжа непознатият.

- И аз обикалям… - казах, колкото да не изляза веднага от разговора.

- Обикаляш, обикаляш, ама не става така! Сега! Мини по долната алея, аз ще мина по горната и оттатък ще се срещнем – разпореди брадатият.

Продължих обиколката си по долната алея, както винаги и тъкмо да стигна до другия край, гласът на непознатия отново изръмжа:

- Няма ли го?!

- Ами няма го! – казах вече троснато.

- Виж к,во! Аз се прибирам, а ти мини да му ударим по едно!

- Ще му ударим – отговорих аз под гуглата и оставих непознатият да си мисли, че е срещнал своя човек…

- Катрин, Катрин, Катрин!!! Фиу, фиу, фиу! – се разнесоха из парка призиви.

Шибаният дъжд затрополи по-силно и отчетливо по гуглата на якето ми, по мократа есенна шума, а тя заджвака под краката ми още по-безучастно и смирено.

Спас Спасов

08.10. 2021г., Варна