Колесницата на татко

Спас Спасов

- На люцерната е – каза мама като ни посрещна на пътната вратничка и забеляза въпросителния ми поглед – Рано отиде да коси за животните…иди да му помогнеш!

Тръгнах пеша, люцерната е по пътя за Каменската минушка, бели пухкави облаци лазеха по хълма и боязливо откриваха местенцата за частно ползване с люцерна.

В далечината съзирам сомбрерото на татко и запретнатата му до лакти бяла риза, в другите местенца също се белеят ризи, наоколо се разнася неустоим аромат на прясно косена трева, диша се с пълни гърди, звънтят косите: „Зззъннн, зззъннн, зззъннн, зззъннн“…

- Добре дошъл, сине, хайде качвай се на каруцата да редиш виляците – каза татко.

Накачулваме люцерната и потегляме – татко, каруца и аз най-отгоре, по гръб върху дъхавата люцерна.

Татко повежда кончетата, те приглушено и ситно потропват по коларския път нагоре, нагоре по хълма, после всички се потапяме в белите пухкави облаци и политаме сред тях с колесницата на Бог Йехова…

Както се знае, нейните колела се движат във всички посоки, та полетяхме ние над лозенските поля и градини, над Спасовото лозе, над Чакъла, над Маламката, над Долното ливаде, освен това се знае, че тази колесница има и очи за всички посоки, та летяхме ние и гледахме във всички посоки неземните лозенски красоти…

- Тпрррууу! – се чу татковият глас отдалече…

Кончетата претропаха и татковата колесница спря пред голямата врата на нашия дом, за да разтоварим виляците дъхава люцерна на сеновалите.