Като в "Нежната спирала"

 

 Когато четеш писател като Й.Радичков, ти неволно започваш да мислиш като него, да имаш неговото светоусещане, да подражаваш на някои негови герои..

   През зимата на 1968 година с татко Васко излязохме за диви патици. Вечерта в ловната дружинка се чу, че имало прелет, та се придвижвахме към водоемите на Деньовта воденица, всичко беше замръзнало, тихо бръскаше остър снежец от североизток и заличаваше следите ни моментално…

   Тогава зачухме  свистене. Вдигнахме глави. Проточили бели шии, шест  патици начело с  водача си, прелитаха току над нас в клин и се насочваха към водоемите. 

   Вдигнахме пушки, аз поведох водача, татко, както винаги изчака, но аз така и не произведох изстрел. Предния ден бях чел за пръв път „Нежната спирала“, та видях аз с очите си кръвта, която водачът оставя върху белия сняг и не стрелях.

-        Ех, Спасе, твоят Радичков май ще те откаже от ловджилъка! – каза татко, а аз така и не разбрах похвали ли ме той, или ме сгълча.

И хем тъжно, хем ми красиво ми стана на душата него ден.

   Зимата зашепна в ушите ни своята песен, в ботушите краката ни заджвакаха в топлите мамини вълнени чорапи, ние се поглеждахме с искрящи очи и лека полека, криволичейки като в "нежна спирала", се запридвижвахме обратно към дома…

 

Спас Спасов

15.11. 22г.,

Варна