Дядовите сини кравйчета

Като дете често се зазяпвах по облаците. Особено ми харесваха малките облачета, които като сини кравайчета, излитаха от комина на Дядоспасовата мелница:

-        Пльонк, пльонк, пльонк – се чуваше от комина след всяко синьо кравайче, те се нанизваха едно под друго, едно под друго  и политаха в синия безкрай като ята гълъби…

   Веднъж дори, докато вървях на заден ход и зяпах чудните дядови сини кравайчета, се отскубнах от ръцете на мама и забих глава в тинята на рекичката Шипа. Разревах се, бях целия в тиня, надойдоха циганки от близкия катун, размятаха се бърдуци, заобливаха ме с вода…

   Още помня мазолестите длани на циганките по лицето ми, те по цял ден плетяха вити кошници от ракитак и тръвни за пчелни роеве също плетяха, та за това им бяха така напукани и мазолести ръцете…

-           И гледай пред себе си! – ми се тросна мама и ми подаде нежна длан.

   От тогава все се мъча да гледам пред себе си и все остава по нещо невидяно…

Спас Спасов

18.12.2022г.,

Варна